* * *

Подигран и изгорен ерген

Снощи минах през Вароша,
край Вароша на кьошето,
на кьошето нови порти,
на портите малка мома,
набелена, нацървена,
со шамия забрадена.
Я й рекох: "Добър вечер!"
Тая рече: "Дойди вечер!"
Я и рекох: "Де да дойда?"
Тая рече: "През прелезо,
през прелезо в градината,
през пенджуро в одаята,
кье ти туря стол да стъпиш!"
Та си станах, та отидох
през прелезо в градината,
през пенджуро в одаята.
Не тури ми стол да стъпя,
ами легни малка мома,
та й стъпах на гърдите,
рупове й придрънкаа.
А макя й говореше:
"Ой ле щерко, мила щерко,
що ти рупи придрънкаа?"
"Ой ле мале, стара мале,
мачка рипа из пенджуро,
та ми стъпа на гърдите,
та ми рупи придрънкаа."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019