|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пелин била вечерята, като няма малка мома
(Пуста младост не се търпи)
Седи мома в одаята,
в одаята в тъмнината,
та си ниже бисер гердан;
наниза го, премери го
на момино бяло гърло,
най на гърло бисер зърно.
Лудо-младо през плета гледа
като гледа, та умира,
та умира, та примира.
Майка му го извика:
- Ела, синко, да вечеряме!
- Каква ми, мамо, вечерята?
- Бял пелин и прясна риба!
- Мълчи, мале, онемяла, -
пелин била и отровата,
кога не ми я малка мома
да ми седне до коляно,
до колянцето, до дясното
да я хвана за ръчица
за ръчица, за десница.
Дебръщица, Пазарджишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|