* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Огряла е ясна зора, Коладе де,
вредом поле по планина, Коладе ле,
на едно дърво не огряла,
под дървото сиво стадо,
сред стадото млад Неделчо.
Хвана стадо да примира,
във неделята по стотина,
във месеца по хиляда.
Разсърди се млад Неделчо,
че помами сиво стадо,
по кенари, по касапи,
на път срещна свет Никола,
отговаря свет Никола:
- Ой те тебе, млад Неделчо,
отде идеш, на де отиваш?
Отговаря млад Неделчо:
- Ой те тебе, свет Никола,
кат ме питаш, да ти кажа,
огряла е ясна зора,
вредом поле по планина,
на едно дърво не огряла,
под дървото сиво стадо,
сред стадото самси ази.
Хвана стадо да примира,
във неделята по стотина,
във месеца по хиляда.
Отговаря свет Никола:
- Заколи си шаро агне,
шаро агне рогошато,
рогошато, каврушато,
поднеси го на Господа,
да ти стадо не примира!
Заколи шаро агне,
поднел го е на Господаря,
спряло стадо да примира.
Тебе пейми, Бога славим,
от Бога ти много здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019