* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Побляла е сара вакла,
мари вакло, сара вакла
срединощи, полунощи,
че разбляла цяло стадо.
Отговаря вакъл овчар:
- Мари вакло, сара вакло,
защо побля срединощи
та ми разбля цяло стадо.
дали си гладна ил жадна.
Отговаря сара вакла:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
вакъл овчар, мой кехая,
мой кехая млад Никола.
Не съм гладна, не съм жадна,
а най блея на гладия,
на гладия, на мория.
Ще настане зла година
зла година със зла зима
ще измори цяло стадо.
Отговаря вакъл овчар:
- Ой, те тебе сара вакло,
не се боя от зла зима,
приготвил до сто кила,
до сто кила бял ечемик,
до сто кила сухо сено,
че настана зла година,
зла година със зла зима,
че измори цяло стадо.
Останала сара вакла,
останал е вакъл овен,
че живяли девет годин,
че станали деветстотин.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019