* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Огреяла ясна зора, Коладе ле,
вредом поле по планини, Коладе ле.
На едно дърво не огряла,
на едно дърво самодивско,
под дървото сиво стадо,
сиво стадо с Нейчо овчар.
Почна стадото да примира,
на седмица по десетина,
на месеца по стотина,
на година по хиляда.
Ядоса се Нейчо овчар,
че си помами сиво стадо,
да го кара по кинари,
по кинари, по касапи.
На път го срещна свети Гьорги;
проговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, Нейчо овчар,
къде си караш сиво стадо?
Отговаря Нейчо овчар:
- Карам го, карам по кинари,
по кинари, по касапи.
- Върни се, върни, Нейчо овчар,
заколи си едно агне,
едно агне шаро, вакло,
и то да е от все сърце.
Вам се пее, Нейчо овчар,
от Бога ви тва наздраве.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019