* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Чавдара думаше:
- Чавдаре, синко Чавдаре,
ти имаш хиляда овце,
петстотин отлъчи, продай,
ще падне зима голяма
и ти нямаш с какво да ги храниш.
Чавдар на майка си думаше:
- Мълчи, мамо, остаряваш,
остаряваш, мамо, изглупяваш,
как ще кайдисам, да ги отлъча.
Аз имам хиляда шиника ечемик,
петстотин коли чаирско сено.
Хранил Чавдар и ги зобил,
до пролетта не му достигнало
и овцете една по една душа предавали.
Трупа ги Чавдар на един купен,
сам с овена свършил купена.
Пролетта като дошла,
всички чобани на баира отишли,
голяма се жалба нажалили.
Че взема Чавдар меден си кавал,
че засвири жално-милно.
Господ се над Чавдар смили.
Скочи овенът от купена,
и подир него всички овце.
Чавдар голяма си жалба зарадва
и на Бога курбан той даде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019