* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Изгряла е една звезда сред полето,
една звезда, ясна зора,
то не било ясна звезда,
а най е било едно дърво,
едно дърво столовато,
столовато, кръст клонато,
клоновете посребрени,
листата му позлатени.
Под дървото сиво стадо,
сиво стадо Неделчево.
Почна стадо да запада,
да запада, да загива
за ден, за два по три-четри,
в неделята по десетина,
в месеца по стотина.
Че се чуди свет Неделчо,
какво да прави сиво стадо,
че го подбра свет Неделчо,
да му търси лесен цяра,
лесен цяра, негов цяра.
На път срещна свети Гьорги;
отговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, свет Неделчо,
къде караш сиво стадо.
Отговаря свет Неделчо:
- Аз го карам да му търся,
да му търся лесен цяра,
лесен цяра, негов цяра!
Отговаря свети Гьорги:
- Негов цяра е лесен цяра, -
всяка годин на Гергьовден,
по едничко шаре агне,
шаре агне, за курбанче,
то е негов лесен цяра!...
Ой, наздраве, ой, сайбийо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019