* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Я слушай, синко, хората,
как гълчат, как хортуват,
че ще зла зима да дойде,
зла зима, гладна година,
който има дребен добитък,
да си зааре приготви.
Ти имаш овци хиляда,
продай си, синко, петстотин,
петстотин да ти останат,
да ги от зима изкараш.
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
и ти ли си ми душманка,
кат имам овце хиляда,
аз си им зааре приготвих,
питстотин кила ечемик
и петдесе кола със сено.
Храни ги Стоян, гледа ги,
от Димитровден до Танасов,
Танасовден, таман среди-зима,
че му са зааре довърши,
хванаха овци да блеят,
да блеят овци, да падат.
Стоян ги на кладня накладе,
един му овен не стигна
да си кладнята довърши,
сам си се Стоян покачи,
че отвзе медени кавал,
тъжно и милно засвири,
кавал му свири-говори:
"Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019