* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Зазими Стоян, Стояне,
зазими стадо голямо.
Мама Стояни думаше:
- Не зазимявай това стадо,
зимата ще е лоша,
зла зима, като зла чума,
захирето ти мъничко.
Я продай, синко, хиляда,
да ти останат петстотин.
По веднъж, като се обагнят,
пак ще хиляда да станат.
Стоян мама си думаше:
- Аз съм си захире нагласил,
петстотин тъмни листници,
хиляда купи със сено,
хиляда кила ечемик.
Взема го Стоян, гледа го,
до среди-зима го гледа,
среди-зима, зимни Гергьовден,
и му се свърши захирето.
Стадото му е замряло.
Тази неделя замряло,
пък до в неделя доумряло.
Нито го Стоян дереше,
нито го на път изхвърля,
най го на куп правеше.
Най-подире му е умряло
югича, златорогия, -
със него купа завърши.
Качи се Стоян отгоре,
с тънка свирка засвири,
свирката свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
мене ми мама думаше:
- Я продай, синко, хиляда,
да ти останат петстотин;
по веднъж като се обагнят,
пак ще хиляда да станат!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019