* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

(...) Подир кишата и сушата,
подир кишата зла зима,
зла зима, гладна година.
Зазими Стоян, зазими
хиляда вакли овчици.
Мама му дума, продума:
- Стояне, синко Стояне,
продай ги, синко, продай ги,
петстотин да ти останат;
по веднъж кат се оагнат,
пак хиляда ще ти станат!
Стоян мама си думаше:
- Азе съм, мамо, приготвил
хиляда кола със сено,
хиляда крини ечемик!
Храни ги Стоян, гледа ги,
по среди-зима се храна свърши;
чуди се Стоян, мае се,
какво да стори не знае...
Почнало стадото да мре,
нито ги Стоян колеше,
нито ги Стоян дереше,
най ми ги на куп трупаше.
Най-подир му е останал
коча виторогия, -
със него купен докладе.
Че взема медни кавали,
че си на купен поседна,
със меден кавал засвири,
дребни си сълзи ронеше,
сълзи му кавал обливат,
кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019