* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Посъбра Чавдар, понабра
петстотин вакли овнета,
хилядо овци с агнета,
намисли Чавдар да върви
във тази Стара планина,
там с овце да си къшлува,
домеж два остри баиря.
Майка на Чавдар думаше:
- Чавдаре, сино Чавдаре,
не ходи в Стара планина,
не карай стадо на къшла:
старите хора казуват,
пролетта й била дъждовна,
лятото й било кишовно,
зла зима щяла да хване,
зла зима като зла чума -
стадото жде ти домори. -
Чавдар на майка думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
тва ли те й грижа хванало!
За мене кахър не бери,
аз се от зима не плаша,
щото съм зайре приготвил
на овца и на агненце
по купа сено зелено,
а на овните по двенки, -
Чавдар си майка не слуша:
закачи гега габрова,
с меден си кавал засвири,
помами пцета след него,
още овните й овцете,
изведе стадо в планина,
домеж два остри баиря,
зазими стадо на къшла.
Зла зима й холан хванала,
зла зима като зла чума.
Хранил е Чавдар, зобил е
от Коледа дори до марта -
всичко са зайре свършило.
Че му стадото замряло.
Чавдар си стадо дереше
и ги на кръхци кладеше.
Чавдар овните дереше
и ги на кладня трупаше.
Най-подир умря овена,
овена праворогия,
овена златогривия
със девет росни ялъка,
със девет звънци тучови,
и в тях малки звънчета
с дванайсе ясни гласчета.
Нито кла Чавдар, нито дра,
че на кожата поседна,
извади кавал да свири.
Кавал му свири-говори:
"Какъв занаят да хвана?
Не зная оран да ора,
не зная лозе да копам!"
Свирил е Чавдар, мислил е,
па че си Чавдар намисли
в гора войвода да излей
На кладня гега закачи.
"Пуста та, гего, оставям,
стадо без овчар да пасеш!
Досега Чавдар кехая,
отсега Чавдар войвода.
Жда сбера млади юнаци,
в гора войвода жда ходя!
Че дръпна листо буково,
засвири свирня хайдушка:
"Кой има сърце юнашко,
той при Чавдара да дойде,
зелена гора да ходим,
върли хайдути да бъдем!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019