* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й, олум, Стояне,
двайсе ми и пет години,
откак те й маня родила,
маня те не е питала,
откак си, олум, отишъл
в пустата равна Добруджа -
колко имане спечели,
колко ти й пуста сермия?
Стоян майци си думаше:
- Мор, мане, мор мила мане,
нали ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя -
колко имане спечелих,
колко ми й пуста сермия.
Посъбрах, мане, посъбрах,
петстотин вакли овнета,
петстотин сиви сивишки
и двеста сагмала отделих.
Знаеш ли, мане, помниш ли,
като беше кишата,
подир кишата - сушата,
подир сушата - зла зима,
зла зима, гладна година?
Кърмихме, дорде имахме,
хранихме, дорде имахме,
че ни се свърши хранило,
хранило, мане, кърмило.
Темна си мъгла припадна,
и дръжа малко, не млого -
дур три ми цели години;
отвън къшлата не ги изкарвахме.
Че се мъглата раздигна,
че си овцете изкарахме.
Тамам ги, мане, изкарахме,
тънка й слана паднало,
че ни овцете измори,
подир овцете и кучета.
Че си, мане мо, останахме,
с по една кука желязна.
Че се събрахме, отбрахме
от дванайсет къшли овчари,
всеки си у тях отиде...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019