* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша!
Мене ми мама думаше:
- Стояне, синко Стояне,
таз зима ще е лошава,
не зазимявай толчано стадо.
Я продай, мама, петстотин,
петстотин, мама, остави.
- Не бой се, мамо, не бой се.
Аз съм си, мамо, нагласил
петстотин купи със сено,
петстотин горска шума
и хиляда крини ечемик.
Настана зима лошава,
храни ги Стоян, гледа ги,
до сред ги зима изгледа.
Залиняло стадо, закреяло.
Трупа ги Стоян на купен,
на голям ги купен натрупа.
Най-подир умря югича,
югича, овен най-голям.
С него купен извърши
и на купен се покачи,
покачи се, та поседна.
Извади кавал, засвири,
сълзи му кавал обливат,
кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019