* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Зазимил Стоян, Стояне,
петстотин бели рудици,
хиляда вакли югичи.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне!
Я продай, синко, хиляда,
петстотин да ти останат;
по веднъж да се обагнят,
пак щат хиляда да станат.
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
аз съм захире наготвил:
петстотин кила ечемик,
хиляда купи със сено
стадото да си иззимя.
Стоян мама си не слуша,
ами си стадо зазими.
Храни го Стоян, гледа го,
досред го зима изхрани.
Захирето се свършило
и стадото замряло,
пък до неделя домряло.
Нито ги Стоян дереше,
нито ги Стоян скубеше,
най ги на купен кладеше.
Най-подир умря югича,
със него купен извърши.
Че седна Стоян на купен,
със меден кавал засвири,
кавала свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
каквото ази не слушах,
сиво си стадо зазимих.
Мене ми мама думаше:
"Я продай, синко, хиляда,
петстотин да ти останат!"
Сиво си стадо зазимих,
че си стадото изморих!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019