* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стоян думаше:
- Стояне, мило мамино,
не зазимявай туй стадо,
туй стадо дребен добитък,
че ще е лоша зимата,
зимата и годината.
Я прода, мамо, двеста,
пък да ти останат триста,
от тях по двенки ще близнят
и пак петстотиин ще станат.
Стоян мама си думаше:
- Аз съм си, мамо, приготвил
петдесет купи с сено
и петстотин кила ечемик,
аз ще ги, мамо, зазимя и иззимя.
Ей, че ги Стоян зазими,
досред ги зима иззими,
от сред са зима замрели,
замрели, запустели,
ни дере Стоян, ни коли,
най ки на куп кладеше,
най-подир умре водача,
дето му стадо водеше
със него купа изкладе
и на мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, кавала.
Стоян до купа поседна,
с медни кавали засвири,
кавал му свири-говори:
"Клета му й душа, проклета,
който мама си не слуша,
каквото ази не слушах!
Мене ми мама думаше -
да продам двеста,
пък да оставя триста,
а пък аз мама си не слушах!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019