* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама на Тодор думаше:
- Тодоре, мила мамина,
недей си стадо зазимявай,
че ти е стадо цяла дружинка
не може го, мама, изхрани.
Тебе ти тряба, Стояне,
петстотин кила ечемик,
петстотин кола със сено,
продай си, мама, от него.
Тодор майка си не слуша,
че си стадото зазими,
храни го Тодор, зоби го
до сред го зиме изкара,
че му се свърши храната,
че му стадото замряло.
Нето го Тодор колеше,
нето го Тодор дереше,
най ги на купен трупаше.
Най-подир умря овена,
с него си купен изкара.
Тодор си на скомен поседна,
меден си кавал извади
и със кавала засвири.
Кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"
Като си Тодор свиреше,
свиреше, жално плачеше,
отде го Господ позачу,
че си Тодора съжали.
Духнали топли ветрове,
стопиха бели ледове,
че се тревичка показа
и му се стадо оживи,
оживи, купен развали.
Тодор се много зарадва,
и подир стадо си тръгна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019