* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Зазимил Стоян, Стояне,
петстотин бели рудици,
хиляда вакли югичи.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я продай, синко, хиляда,
петстотин да ти останат,
по веднъж да се обагнят,
пак хиляда ще станат.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
аз съм зайре приготвил,
хиляда купи със сено,
петстотин кила ечемик,
хиляда купи със сено,
стадото да си иззимя.
Стоян мама си не слуша,
ами си стадо зазими.
Храни го Стоян, гледа го,
до сред го зима изхрани,
храната се е свършила
и стадото му замрело,
таз неделя замрело,
пък до неделя домрело.
Нито ги Стоян дереше,
нито ги Стоян скубеше,
най ги на купен кладише,
най-подир умря югичът,
с него купена довърши,
че седна Стоян на купен,
със меден кавал засвири,
кавалът му вътре говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
каквото ази не слушах,
та си сиво стадо уморих!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019