* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояну думаше:
- Стояне, сине Стояне,
ти имаш овце хиляда,
продай петстотин,
петстотин ще ти останат;
на пролет ще се изагнят,
пак ще хиляда да станат.
Стоян мами си думаше:
- И ти ли, мале, си ми душманин,
че имам овце хиляда?!
Аз съм се мале, приготвил,
петдесет кола със сено
и сто кила със ечемик.
Че падна зла зима,
зла зима, гладна година,
храни ги Стоян, гледа ги,
от сами ден Димитровден,
до сами ден, до Коледа.
Че му се сеното привърши,
сеното и ечемика,
че му стадото замряло.
Не го дра Стоян, не го пра,
най го на кладня натрупа,
най-подир умря югичу,
югичу с девет звънеца,
с него си кладня доправи
и на майка си думаше:
- Я дай ми, мале, кавала,
кавала от долапите.
Стоян си кавала отвзе,
и си до кладня поседна,
и жално-милно засвири,
бистри ми сълзи порони.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019