* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино, (2)
не зазимявай, Стояне, (2)
толкози стадо голямо, (2)
толкози дребен добитък.
На книгата се намеря -
зима зла, сине, ще падне,
зла зима, скъпа година,
с пари се недокупува, (2)
с зааре се недонадвива.
Стоян майка си думаше:
- Майно ле, стара майно ле, (2)
гледай си, мимо, хурката, (2)
хурката и вретеното,
аз съм си, мамо, нагласил,
нагласил, мамо, натъкмил -
петдесе купи със сено, (2)
и триста купи със шума, (2)
петстотин кила ечемик, (2)
хиляда кила бял ориз.
Ще храня, мамо, ще зобя,
стадото ще си изхраня, (2)
на пролет ще го изкарам, (2)
със кавал да му посвиря.
Храни го Стоян, гледа го
до сред го зима изхрани, (2)
сред-зима, Танасовден,
че му й се зааре свършило,
че му е стадо замряло, (2)
замряло, запусталяло, (2)
че е всичкото измряло.
Не коли Стоян да дере,
най ги на купен кладеше, (2)
ред туря бели, ред черни,
най-подир умря югича, (2)
югича виторогия, (2)
дето му стадо водеше,
със него купен изкладе
и на купена поседна,
и на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, кавала, (2)
с него да си посвиря.
Мама му даде кавала,
кавала свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019