* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Завала, Стоян, завалията!
Завъдил Стоян, завъдил,
завъдил стадо голямо.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
старите хора приказват,
че голяма зима ще има;
я продай, мама, от стадото,
от стадото барем полвин'та,
те ще се, мама, избагнят
и пак хиляда ще станат!
Стоян мама си думаше:
- Да има зима голяма,
ще храня, мамо, ще зобя -
аз съм се, мамо, нагласил,
нагласил, мамо, натъкмил!
Нали е Божа работа,
голяма зима паднала,
че хранил, Стоян, и зобил,
до среди-зима ги изкарал,
до среди-зима, до Танасовден.
Всичкото Стоян довърши
и захвана стадото да мре.
Ах, не ги Стоян дереше,
а най ги на купа трупаше,
с овена купа завърши
от жалост Стоян, от милост.
Той се на купа възкачи,
с медни кавали засвири;
кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша,
че майка учи за добро!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019