* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Прочу се Стоян чорбаджи,
че има много имане -
петстотин крави ялови,
хиляда вакли овчици.
Че си им Стоян приготви
петстотин кола със сено,
хиляда коли ечемик.
Че се й присмял на Бога:
- Да дадеш, Боже, да дадеш
зла зима, скъпа година,
пак ще си стадо прехраня!
Де стоял Господ, та слушал,
та даде една зла зима -
от Димитровден до Марта.
В марта се зайре кътило,
кътило и досвършило.
Замряло пусто имане,
на ден по една и по две,
на неделя - дестина.
Стоян ми, Стоян чорбаджи,
не ги дереше, скубеше,
а най ги купен кладеше;
на ден ми, на ден Гергьовден,
баш овена е умрял,
та си купена докладе. (*)
Негово малко момченце,
то си на Стоян думаше:
- Тате ле, Стоян чорбаджи,
днеска е, тате, Гергьовден,
всички агне си колят,
ние си, тате, нямаме
агънце да си заколим!
От Бога глас се зачу:
"Мене за агне заколи!"
Стоян си дете заколи
и го в пещта постави;
когато пещта отвори,
детенце турски седеше
и на Стоян думаше:
- Тате ле, Стоян чорбаджи,
вземи медни кавали,
че при купена застани,
засвири жалко и милно -
да ти стадото потръгне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019