* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Помами си Добри чобан,
ей Добре, Коладе ле,
мой Добре, Коладе ле,
помами си сиво стадо
по герени, по зелени,
към планини, към равнини.
Че ги срещна Божа майка,
отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, Добри чобан,
де си мамиш сиво стадо
в туйка време, среди-зиме,
среди-зиме, по Коледа?
Ще те ване дор зла зима,
дол зла зима, зла фъртуна,
ще ти измори сиво стадо!
Отговаря Добри чобан:
- Не ме и страх от зла зима,
от зла зима, зла фъртуна,
аз си имам двеста коля,
двеста коля листно сено,
триста кила бял ечемик.
Не похайва Добри чобан,
пак си мами сиво стадо.
Че го хвана до зла зима,
че му мори сиво стадо,
на неделя по дестина,
на месеца по стотина,
на година по хиляда.
Окайва са Добри чобан,
кучетата му побеснели.
Ой наздраве, Добри чобан!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019