* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявай, Стояне,
толкова стадо големо,
толква дребен добитък.
Хората казват, Стояне,
лошава зима ще има
и скъпа, и гладна година,
не мойш си стадо изхрани,
не мойш си стадо изкара.
Стоян мама си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
гледай си, майко, хурката,
хурката и вретеното.
Аз съм, мамо, приготвил
петдесет кила с ечемик,
петдесет кила с ечемик,
петстотин купи сено
и хиляда, мамо, лесници.
Храни ги Стоян, гледа ги,
досред ги зима изкара,
че му е стадото замряло,
замряло, запостаняло
щом му се е зайре свършило.
Най-напред умря Рогуша
подир Рогуша Ваклуша,
най-подир умря югича,
чуди се Стоян, мае се.
Какво да стори, направи,
нито ги Стоян колеше,
нито ги Стоян дереше
най ги на купен кладеше
и на майка си извика:
- Я дай ми, мамо, кавала
с него да си посвиря.
Че си е на купен поседнал,
че си е с кавал засвирил,
кавал му свири-говори:
"Клета му душа, триж клета,
който майка си не слуша,
каквато аз моята!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019