* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стоян си стадо зазими
хилядо вакли овнове,
петстотин руди-рудици.
Стояну макя думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
а да продадем стадото -
не щем ги, сине, изчува,
зима е дълга, голема!
Хилядо да продадеме,
петстотин да ни останат,
петстотин руди-рудици -
па да се, сине, изагнат,
па ще хилядо да станат.
Стоян на макя думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
тая са грижа не грижай -
я съм си рана приготвил
сто купи, мале, със сено,
петстотин кила ечемик -
ега ги, мале, изчувам!
Чува ги, Стоян, рани ги -
досред ги зима изчува;
отсред ги зима замори -
една неделя замори,
до другата ги домори!
Нито ги Стоян скубеше,
нито ги Стоян дереше,
на ги на купен кладеше,
с овен Аладжа привърши.
Стоян на купен седеше,
с меден кавал свиреше,
и си са Стоян кълнеше:
"Проклето да е, триклето,
кой си мама не слуша!
Че си ми мама думаше
от стадо да си продадем,
а я си мама не слушах,
та си стадото задържах,
та си стадото изморих!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019