* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявай, Стояне
толкова стадо голямо.
Че казват, синко, хората
зла зима, сине, ще падне,
зла зима, силна умора.
Стоян мама си думаше:
Майно ле, стара майчице,
аз съм си, мамо, пригласил
петстотин купи със сено,
хиляда крини ечемик.
Стоян мама си не слуша,
не слуша и не я послуша.
Че си стадото зазими.
Гледа го Стоян, храни го,
дошла е Марта Мартица,
паднала й тежка снежица,
че си Стоян свърши сеното,
сеното и ечемика,
че му й стадото замряло,
таз неделя замряло,
до другата измряло.
Ни дере, Стоян, ни коли,
най ги накрая изнасяше,
и го на купен кладеше,
най-подире сложил югича
и се на купен седнал
и на мама си продума:
Майно ле, стара майчице,
я ми дай, мамо, кавала.
Дала му й мама кавала.
Стоян си жално засвири,
кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
че аз мама си не слушах,
не слушах, не я послушах,
затуй си стадо изморих!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019