* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама в черкови ходила, че за какво ли й ходила,
че за какво ли й ходила, като не се й кръстила,
като не се й кръстила, кръстила, Богу молила?
Най е попове слушала, попове писмо четяха,
попове писмо четяха, като четяха и плачеха -
тежка ще зима да падне, ще мори дребен добитък,
ще мори дребен добитък, дребен, майно ле, едър.
Мама Стояне думаше: - Стояне, синко, Стояне,
Стояне, синко, Стояне, стадото да си продадем,
стадото да си продадем, парите да му приберем.
Да продадем двестата, пък да оставим тристата,
на пролет кат се изагнят, пак ще петстотин да станат.
Стоян мама си думаше: - Майно ле, стара майно ле,
майно ле, стара майно ле, аз съм си зайре нагласил,
аз съм си зайре нагласил, не си стадото продавам,
не си стадото продавам, не му парите прибирам!
Хранил го й Стоян, гледал го, досред го зима изхрани,
досред го зима изхрани; зайрето му се й свършило,
зайрето му се й свършило, стадото му е измряло.
Нито го Стоян колеше, нито го Стоян дереше,
нито го Стоян дереше, най ги на купен правеше.
Сал един овен останал, него със ножа той закла,
него със ножа той закла, и си купена завърши,
и на купена поседна, със меден кавал засвири.
Кавал му свири-говори: "Клета му душа, проклета,
клета му душа, проклета, който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019