* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Завала Стоян, завала
завъдил Стоян стадо голямо.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
хората думат голяма зима ще има.
Продай, мама, от стадото.
- Ази съм, мамо, приготвил,
хиляда кола със слама,
петстотин кила с царевица.
Стоян мама си не слуша,
че храни, Стоян, че зоби
сред-зима до Танасовден.
Нали се й зааре свършило,
почнало стадото да мре.
Не коли, Стоян, не деле,
най ги на купища реди.
Цялото й стадо измряло,
сам един овен останал,
и той из кошари ходеше,
и си жално блееше.
Нали му Стоян домиля,
и си купа завърши.
И на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, кавала,
да си малко посвиря.
Мама му кавал дава,
сълзи му кавал обливат.
Кавал му свири-говори:
"Я ми дай, Боже, ситен дъжд,
тревата ми да се раззелени,
стадото ми да се съживи!"
Нали е Божа работа, -
завчас се небе затъмни,
ситен ми дъждец заваля,
трева се бързо раззелени,
Стояново стадо съживи.
Стоян си кавал пак взема
и си весело засвиря,
стадо си на паша изведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019