* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
щяло да бъде зла зима,
зла зима и зла година.
Продай си, синко, стадото,
стадото - половината,
не можеш, синко, го изхраниш.
Стоян на майка си думаше:
- Аз съм, мамо, приготвил
петдесет кила ечемик
и шестдесет кола със сено.
Стадото ще си изхраня,
на лято ще го изкарам.
Станало зла зима,
зла зима и зла година.
Давал Стоян и хранил,
но му свърши храната -
умряло му стадото.
Не дере Стоян, не хвърля,
а ги на купа кладеше.
С вакъл ги овен закладе,
с вакла ги овца докладе.
Като е дошло Гергьовден,
всеки си агънце имаше,
агънце да си заколи.
Само Стоян нямаше,
Стоян му жалом дожаля
и на купа си поседна,
с меден кавал засвири,
засвири, жално заплака.
Ах, че го Господ съжали,
че му стадото съживи.
Стоян си весело засвири,
стадото си подкара,
в Балкана го закара.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019