* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Завала, млад завалия,
завъди стадо голямо -
петстотин руди рудици,
двеста дзвизки ялови,
триста овна матори.
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
макар да е мама мащеха,
на зле те не ще научи,
на добре ще те научи.
Не зазимявай туй стадо,
туй стадо, а бре, голямо,
че ще е лоша зимата,
не мож го, синко, изкара,
ами си продай двестата,
да ти останат тристата.
Стоян си мами думаше:
- Гледай си, мамо, работата
аз съм си храна приготвил,
сто купи сено зелено,
хиляда кила ечемик,
доде сеното изхраня
зимата ще се преполви,
доде ечемик иззобя
и то ще са изпролети.
Зазими Стоян туй стадо.
Лоша се й зима хванала,
тежки снегове паднали
Стоян сеното изхрани,
и си ечемик иззоби,
тогаз се зима презполови.
Захвана стадо да мори,
ни коли Стоян, ни дере,
най ги на купен кладеше,
с вакъл ги овен закладе,
с вакла ги дзвиска извърши,
та че на купен поседна,
с меден кавал си засвири,
като си свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019