* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Чавдаровата майчица,
тя на Чавдара думаше:
- Чавдаре, синко Чавдаре,
макар да съм ти мащеха,
една ща ти дума да кажа.
Каквото думат хората,
зла зима щяло да има,
зла зима, гладна година.
Ти имаш овце хиляда -
продай си, синко, петстотин,
петстотин ще ти останат,
да можеш да ги изхраниш.
Чавдар мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
ази съм, мамо, приготвил
на овца кило ечемик,
а на две кола със сено.
Хранил е Чавдар, зобил е
първата зима минала,
втората, като преполви,
че му й заеря свършила,
среди-зима по Танасовден,
че му овцете замряха.
На ден умират дестина,
а на неделя стотина.
Не ги кла Чавдар, не ги дра,
най ги на купа натрупа,
купата не се доизкупи.
Един му югич остана,
югича с девет звънчета.
На югич глава отряза
и пак купата не изкупи.
Чавдар се на купа изкачи,
от там се жално провикна:
- Който майка си не слуша,
тъй му овцете измират!
Извади ножче кръвниче
и се в сърцето прободе -
тогаз се купа изкупи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019