* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стояновата майчица,
тя си Стоянум думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нещичко ще те попитам,
право да ми обадиш -
от де си станал болярин,
болярин, чутен чорбаджи?
Стоян мама си думаше:
- Мальо ле, мила майчо льо,
ако ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
като е било зла зима,
зла зима, гладна година?
И ний, мамо, тръгнахме
със тейно, мале, ний двама
тръгнахме, че побягнахме
в пуста равна Добруджа.
Като в Добруджа стигнахме,
намерихме, мамо, намерихме
един ми чутен чорбаджи.
Имал си, мале, имал си
едного сина Стоянчо,
едничък, мале, на баща,
на баща, още на майка.
(*)
Отде е дошла чумата,
чумата, още черната,
че Стояна удари;
и тъй се Стоян разболял,
разболял Стоян, че умря.
Стояновата майчица,
тя си сред двори ходеше,
бели си ръце кършеше,
дребни ми сълзи ронеше,
пъстра главница шиеше,
с жълти алтъни пълнеше
и под главата му тургаше,
и си Стоянум редеше:
- Стояне, сино Стояне,
девет ми годин да лежиш
и в черна земя да разгнийш
на десетата година
кой тебе гроба изрови,
да ти кокали извади,
със вино да ги поръси,
че пак на място зарови, -
халал да му са алтъните!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019