* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Загърмя, затрещя
снощи над вечеря,
дребен дъжд удари
стадо не доено,
мляко не цедено,
ведра не измити.
- Церари, церчари,
де ви кехаята?
- При малките моми,
малки и големи
на плет не плетени,
със аленици
съндалени кули,
буенек играят,
полето широко,
долито дълбоко,
с мина си порукват,
с минувата китка
церчаре си берат,
на овце го дават.
- Яжте, яжте, овци,
дано изпукате
днеска си по двеста,
утре ми по триста,
една да остане -
курбан ще я коля,
курбан на Великден,
курбан на Гергьовден.
Де си седял Господ,
седял и ми гледал.
Де си седял Ангел,
седял, та ми писал.
Почнали овците,
почнали да умират,
днеска си по двеста,
утре ми по триста;
сал една остана, -
нея курбан закла,
курбан на Великден,
курбан на Гергьовден.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019