* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Зачуло се е мория
на Стоянова сюрия,
всичко му стадо измори,
барем едничко не остави.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да прави при стадо.
Нито го Стоян дереше,
нито го на път хвърляше,
най го на клада кладеше.
Че се на клада покачи,
с меден кавал засвири.
Кавал му дума, говори:
"Божне ле, Божне миличък,
не ми е мило, Божне ле,
че ми стадото измори;
най ми е мило, Божне ле,
че ще Гергьовден да дойде,
че нямам агне да коля!"
Де седя Господ, слуша,
и свети ангел, та писа,
всичко си стадо рукнало,
под всяка овца агънце,
под всяка вакла дор двенки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019