* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Изгряло е, Коладе, Коладе ле,
Зорицата, Коладе, Коладе ле,
Зорицата и Кокошката,
та й нагряло Неделчево,
Неделчево сиво стадо,
сиво стадо на полугар.
Почна стадо да припада,
за ден, за два - по дестина,
за неделя - по стотина,
а за месец - по хиляда.
Нажали са свет Неделчо,
че си тръгна да си дири,
да си дири овчом цяра.
На път срещна Божа майка,
отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, свет Неделчо,
къде отиваш по туй време,
по туй време, по Коледа?
Отговаря свет Неделчо:
- Ой те тебе, Божа майка,
аз си диря овчом цяра.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, свет Неделчо,
щом кат стадо ти припада,
заколи им шаро агне,
шаро агне на Гергьовден,
на Гергьовден преди слънце!
Че се върна свет Неделчо
и дочака свет Гергьовден,
че си закла шаро агне,
шаро агне на Гергьовден,
на Гергьовден преди слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019