* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стояну мама думаше:
- Стояне, синко Стояне,
имаме овце хиляда,
отлъчи, синко, че продай
петстотин млади овнета,
че купи, синко, ечемик,
да ги на лято изкараш -
че се й задала, задала
зла зима, гладна година,
на лято ще се обагнят,
че пак ще станат хиляда!
Стоян го жалба дожаля,
де го майка му посъди,
посъди, да го нареди,
че купи още хиляда,
станали дур две хиляди.
Че се й задала, задала,
зла зима, гладна година,
измори Стоян овцете.
От овци кладни направи,
дур две ми кладни от овце;
не си кладните доправи,
току остана, остана
югича с девет звънчета,
че и него Стоян закла,
че си кладните доправи.
Че седна Стоян, че седна
под овча кладня на сянка,
че засвири жално-милно
с медни кавали хубави,
хем свири Стоян, хем плаче,
кавали свирят-говорят:
"Който майка си не слуша,
клета му душа, проклета!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019