* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Зазимил си Стоян сиво стадо,
майка на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
недей си стадо зазимва,
сега е, мале, зла зима,
зла зима, гладна година,
стадото ще си измориш.
Я продай, мале, петстотин,
петстотин да ти останат,
по веднъж да се изяснат,
пак хиляда ще станат.
Стоян майка думаше:
- Не бой се, мале, не харчи,
я съм си храна закупил,
закупил, още прикупил,
петстотин кила ечемик,
хиляда кила е сено,
стадото ще си иззимим.
Храни ги Стоян, гледа ги,
до сред ги зима изхрани,
сеното му се свърши,
ечемика му се привърши,
сиво му стадо замрело,
замрело, та пък домрело.
Нито ги Стоян колеше,
нито ги Стоян дереше,
но ги на купен правеше.
Най-после му умря овена,
дето му стадо водеше
и му звънеца носеше,
с него Стоян купен завърши,
па се на купен покачи,
меден си кавал из пояс извади,
тихом е Стоян засвирил,
като свиреше-думаше:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша,
майка си още баща си.
Мене ми мама думаше:
- Недей си стадо зазимва,
че ще си стадо измориш!"
Азе си мама не слушах,
не слушах и послушах,
та си стадо зазимих,
зазимих, изморих,
бащин тамазлък довърших!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019