* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявай, Стояне,
толкози стадо голямо,
толкози дребен добитък.
Зимата ще е лошава,
лошава зима, голема,
не мож ги, мама, изхрани,
изхрани, мама, изгледа.
Стоян майка си не слуша,
не слуша, не я послуша.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, старо майно ле,
аз съм си, мамо, нагласил
петстотин кила ечемик,
шестотин кола със сено,
хиляда, мамо, листници.
Аз ще си стадо изхраня,
изхраня, още изгледам.
Храни ги Стоян, гледа ги
до след го зима изхрани,
че се зайре засвърша
пък зобата му се довърша.
Тръгнало е стадо да линей,
да линей стадо и да мре.
Ни дере Стоян, ни коли,
мърша на псета не дава,
най си на кола товари
и ги накрая изкарва.
На купен ги кладеше,
най-подир умря югича,
югича, вакъл овена.
С него купена завърши,
че си на купен поседна,
че се изясно изпровикна:
- Тодорке, либе Тодорке,
я ми дай, либе, кавала,
с кавал да си посвиря.
Кавал му свири-говори:
"Клета му е душа, проклета,
който мама не слуша,
каквото Стоян - мама си!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019