* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Задала се е, задала,
зла зима, гладна година.
Чавдаровата майчица,
тя на Чавдара думаше:
- Чавдаре, синко Чавдаре,
макар да съм ти мащеха,
една ще дума да кажа -
каквото казват хората,
зла зима щяло да има,
зла зима гладна година.
Ти имаш овце хиляда
продай си, сине, петстотин,
петстотин да ти останат,
да можеш да ги изкараш.
Чавдар мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се
аз съм, мамо, приготвил
на овца кило ечемик,
а на две - кола със сено.
Хранил е Чавдар, зобил е -
първата зима минала...
Втората като преполовил,
че му е зеере свършило
среди-зима по Танасовден.
Че му овцете замряха,
на ден умират десетина,
на неделя - стотина.
Не ги кла Чавдар, не ги дра,
най ги на купа натрупа,
купата не се доизкупи.
Един му югич остана,
югич с девет звънчета,
на югич глава отряза
да си купата изкупи,
и пак купата не изкупи.
Чавдар се на купа изкачи,
оттам се жално провикна:
- Който майка си не слуша,
тъй му овцете измират!
Извади ножче кръвниче
и се у сърце прободе.
Тогаз се купа изкупи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019