* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Изгряло ми ясно слънце, Коладе, Коладе ле,
вред огряло, земя и небе,
земя и небе, вода и гора.
Сал едно място не огряло -
там пладнува сиво стадо,
там мъдрува млад Неделчо.
Помряло му й сиво стадо,
за неделя по стотина,
за две недели по две стотини,
за три недели по три стотини.
Обжалил се млад Неделчо,
обжалил се, отъжил се,
че си забра сиво стада
да го кара по пътища,
по пътища и по друмища,
по касапи и по джелати.
На път срещна свети Гьорги:
- Ой те тебе, млад Неделчо,
къде караш туйна стадо,
туйна стадо, сиво стадо?
Отговори млад Неделчо:
- Замряло ми сиво стадо,
ще го карам по касапи,
по касапи и по джелати!
(*)
Отговаря свети Гьорги:
- Аз си не ща сиво стадо,
най си искам едно агне,
едно агне, шаро агне,
шаро агне в пещ печено,
в пещ печено на Гергьовден,
на Гергьовден преди слънце,
преди слънце с право сърце.
И наздраве тебе (името)!
Тебе пейме - Бога славим!
Колкото речом сме рекли,
толкоз здраве в тази къща!
Амин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019