* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Изгряло е, Коладе ле,
ясно слънце, Коладе ле,
та огряло земя и небе,
земя и небе, гора й вода,
сред планина сиво стадо,
напред стадо млад Неделчо,
с кован кривак, с меден кавал,
вьзпирва го с кован кривак,
възсвирва го с меден кавал.
Запримира сиво стадо,
за ден, за два по дестина,
за неделя по стотина.
Нажали се млад Неделчо,
той подкара сиво стадо
по джалнапи й по касапи,
срещум среща светом Гьорги,
отговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, млад Неделчо,
къде караш сиво стадо?
- Аз го карам по касапи,
по касапи й по джелепи,
запримира сиво стадо,
за ден за два по дестина,
за неделя по стотина.
Отговори светом Гьорги:
- Не го карай по касапи,
по касапи, по джелепи,
обречи си шаро агне,
шаро агне на Гергьовден,
напред слънце с всичко сърце,
крондил вино и превит кравай.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019