* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Паднала е слана есенна,
есенна слана, студена,
мама на Гьорги думаше:
- Сине ле, мале, Гьорге ле,
я продай, мале, стадото,
стадото - половината,
петстотин да ти останат,
като се, синко, изагнят,
пак хиляда ще станат.
Люти са ветри духнали,
люта ще зима да дойде,
тежки снегове ще паднат,
не можеш ги, синко, изхрани!
Гьорги майка си продума:
- Я не се, мале, кахъри,
аз съм храна приготвил -
хиляда, мале, листници,
петстотин крини зобило,
петстотин дребно кърмило.
Минала есен, сланила,
че дойде тежка зима, студена,
че храни Гьорги, че зоби,
че му свърши зобило,
зобило, още кърмило,
и листници се обраха,
че му се свърши всичкото,
в среди-зима, зимни Гергьовден, -
че замря стадо голямо,
на ден от десет до двайсет.
Той си на кола товари,
накрай ги село изкарва.
Там ги на купа кладеше
с вакла-ваклуша закладе,
с вакъл ги югич изкладе,
че на купа си поседна,
с меден си кавал засвири,
дребни си сълзи зарони.
Кавал му свири, извива:
"Клета му е душа, проклета,
който майка си не слуша!
Боже ле, вишни Господи,
смили се, Боже, над мене,
едничко да ми оставиш
за знаен ден, за Гергьовден!"
Че му чу Господ молбата,
че му стадото оживя,
оживя и заблея.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019