Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стоян се Бога молеше:
- Не давай, Боже, зима голяма
от Петковден чак до Гергьовден,
че ми е захире мъничко -
петдесет кила бял ечемик,
сто кила сено зелено,
хиляда шумки листници.
Как ще си, Боже, изхраня
хиляда вакли югича
и хиляда овце багнилки?
Храни ги Стоян що храни
до деня свети Атанаса.
Че му се захире свършило.
Почнало е стадо да гасне
в неделята по стотина,
а на месеца по хиляда.
Нито ги Стиян дереше,
нито ги на път влечеше,
най ги на купен трупаше.
Един му югич остана
за свети Гьорги на курбан
и тоя югич загина,
с него купена завърши
и седна Стоян отгоре.
(*)
Стоян Тодорке думаше:
- Я ми, Тодорке, донеси
моите медни гавале,
жално да си засвиря,
жално, още милно.
Кога му Тодорка занесе
негови медни гавале,
Стоян си жално засвири,
жално, още и милно:
- Боже ле, вишни, високи,
видиш ли, Боже, чуваш ли,
толкоз ми е стадо голямо,
за курбан агне си нямам.
От Бога се е глас изчуло:
- Стояне, луда гидийо,
ти имаш сина Иванчо,
за курбан ще го заколиш,
за свети Гьорги за деня.
Иванчо на двор играе,
тейко му ножчета точи.
Иванчо дума майце си:
- Що тейко ножчета точи,
с бистри ги сълзи залива?
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, синко, Иванчо,
тейко ти ще те заколи
за свети Гьорги за деня.
Иванчо майци си думаше:
- Майно ле, моя мила,
хубаво вържете ръцете,
добре спънете краката
да не ритна да не съгреша.
Кога Иванчо заклали,
и в пещи са го хвърлили,
метнали и замазали.
Майка му край пещи ходеше,
ходеше, още плачеше:
- Иванчо, синко, Иванчо,
не ти ли, майка, допари,
как стоиш, синко, как търпиш?
Кога Иванчо отмазали,
не се Иванчо опекъл,
най ми си Иванчо седнал
на златно столче сред пещи,
червена ябълка подхвърля.
Кат Иванчо отмазали
и се купена съборил,
сиво е стадо блейнало
и се двора напълнил
със сиви и бели овчици.

 


Драганово, Горнооряховско (Иванчев 2005, с. 109 - "Стояново стадо"); контаминирана - от знака (*) насетне.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019