* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Имал ми Стоян, имал ми
хиляда овци и петстотин.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
продай, Стояне, хиляда,
петстотин, синко, да останат,
навреме кат се изагнят,
те пак хиляда ще станат!
Стоян майка си не слуша,
той на майка си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
аз съм приготвял, мале мо,
дор шейсет коля с ечемик
и седемдесет със сено.
Хранял ги Стоян, гледал ги,
до среди-зима отишли,
че му се зайрето свърши,
почнали, холан, да му мрат.
Стоян ги кладня трупаше,
най-наподиря му умре
югича с четири рогича,
с него си кладня завърши
и на кладнята той седна,
и на майка си повика:
- Я дай ми, мамо, кавала!
Майка му даде кавала,
кавал му свири-говори:
"Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша,
че как ми мама думаше:
- Продай, Стояне, хиляда,
петстотин да ти останат;
навреме кат' са изагнят,
пак хиляда ще станат!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019