* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
хората, синко, разправят, -
зла се е зима зачула,
зла зима, скъпа година,
скъпа е за добитъка!
Не зазимявай, Стояне,
толкози стадо голямо,
толкози дребен добитък.
Я продай, синко полвината
и полвината си остави,
полвината, синко, петстотин,
на пролет ще се изагнят,
пак ще хиляда да станат!
Стоян мама си думаше:
- Я не се кахъри, майно ле,
я не се кахъри майно ле,
я съм си, мамо, нагласил
петстотин купи със сено,
зелено като коприва,
тъничко като коприна;
и съм си, мамо, нагласил
хиляда кила ечемик,
кърмило, дребно зобило.
Храни ги Стоян, гледа ги,
до среди-зима ги изкара,
че му е стадо замряло.
Най-напред умря Вклушка,
Ваклушка най-хубавата.
Не коли Стоян, не дере,
най си на купен кладеше
най-подир умря югича,
най-подир умря югича,
овена най-големия,
със него купен изкладе,
че взема медни кавали,
че се на купен покачи.
Кавал му свири-говори:
"Проклета да му е душата,
който майка си не слуша!
Че мен ми мама думаше:
- Я продай, синко, полвината,
и полвината си остави!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019