* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Зазими Стоян, Стояне,
зазими стадо голямо.
Мама Стояне думаше:
- Не зазимявай туй стадо,
зимата ще й лошава,
зла зима, като зла чума,
захирето ти мънинко;
я продай, сино, хиляда,
да ти останат петстотин,
по веднъж кат се обагнят,
пак щат хиляда да станат!
Стоян мами си думаше:
- Аз съм си захире нагласил -
петстотин шумни листници,
хиляда купи със сено,
хиляда кила ечемик.
Зими го Стоян, гледа го,
до сред го зима иззими,
сред-зима, зимни Гергьовден,
и му се свърши захире.
Стадото му е замряло,
тази неделя замряло,
пък до в неделя домряло.
Нито го Стоян дереше,
нито го на път изхвърля,
най го на купен правеше.
Най-подир му е умряло
югича златорогия,
със него купен завърши.
Качи се Стоян отгоре,
със тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша!
Мене ми мама думаше:
- Я продай, сино, хиляда,
да ти останат петстотин,
по веднъж кат се обагнят,
пак щат хиляда да станат!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019