* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Огряло ми, Коладе, Коладе ле,
ясна зора, Коладе, Коладе ле,
огряло ми на полугар,
на полугар сутрин рано.
Почна стадо да умира,
да умира, да припада.
От ден на ден - по десетина,
във неделя по стотина.
Нажалил се вакъл овчар
и помамил сиво стадо,
да го води татък долу,
татък долу, в Анадола,
да го дава по касапи,
по касапи, по джанлати.
Кат го мами, на път среща,
на път среща свети Гьорги:
- Дал Бог добро, Нанко чобан!
- Дал Бог добро, свети Гьорги!
- Къде караш сиво стадо?
- Огряло ме ясна зора,
огряло ме на полугар,
стадото взе да умира,
да умира да припада,
и аз го карам на касапи,
по касапи, по джанлати.
Отговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, Нанко чобан,
назад върни сиво стадо,
превий го на полугар,
улови си шаро агне,
заколи го на личен ден,
на личен ден - на Гергьовден!
Послушал го вакъл овчар -
върнал назад сиво стадо,
превил го е на полугар.
Уловил си шаро агне,
заклал го на личен ден,
на личен ден, на Гергьовден.
Тогаз стадото помирисало,
помирисало, поярнисало,
поярнисало и оздравяло!
Туй наздраве, вакъл овчар!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019