* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Помами си, Коладе ле,
Гани чобан, Коладе ле,
помами си сиво стадо,
въз планина, въз пасбище;
възпира го с кован кревак,
възсвирва го с меден кавал.
Срещнала го и самодива,
самодива, горска дива:
- Ой те тебе, Гани чобан,
хвани, чобан, сиво стадо,
сиво стадо, пъстро стадо,
посред зима, по Коледа!
Отговаря Гани чобан:
- Аз го мамя към планини,
към планини и тревнини!
Отговаря самодива:
- Мен ме праща Божа майка,
да си върнеш сиво стадо -
ще завали ситно снеже,
че ще вали малко, много,
малко много девет дена,
девет дена и девет нощи,
ше натрупа на саите,
на саите до стрехите,
на плетишата до колищата.
Думаше й Гане чобан:
- Ой те тебе, самодиво
аз си имам двеста кила,
двеста кила бял ечемик,
още имам двеста купи,
двеста купи ситно сено,
ще изхраня сиво стадо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019