* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Помами си, Дане ле, Даньо чобан,
Дане ле, Добро ле, добър юнак,
помами си сиво стадо
връз планина връз рудина,
възпирва го с кован кривак,
разсвирва му с меден кавал.
На път среща самодива,
отговаря самодива:
- Ой те тебе, Даньо чобан.
Къде мамиш сиво стадо,
по туй време по Коледа?
Ще завали ситно снеже,
ще натрупа малко много,
до саите до стреите,
на плетищата, до колищата.
Ще измориш сиво стадо.
Отговаря Даньо чобан:
- Аз си имам двеста кила,
двеста кила бял ечемик,
триста купи ситно сено, -
ще изхраня сиво стадо.
Че натрупа малко много,
на саите, над стреите,
на плетищата над колищата.
Че й замряло сиво стадо.
За ден за два по дестина,
за неделя по стотина.
Че остана вакъл овен,
вакъл овен с златен звънец.
Звънеца пее, пее-говори:
"Кой не слуша самодива,
тъй си мори сиво стадо!"
Ой наздраве, мал сайбийо,
тебе пеем, - Бога славим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019