* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стоян си стадо мамеше
край тиха бяла Дунава,
у кошара вкарваши.
Духнаха силни ветрове,
заваляха бели снегове.
Стоян си стадо затваря
и се на Бога молеше:
- Не давай, Боже, зла зима,
зла зима, като зла чума.
Мен ми е малко 'алала,
петдесет кула със сено
и шейсет кула ечемик.
Отде го й зачула мама му,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
със зима шега не бива,
нещо ще те науча.
Продай, мамо, двестате,
да останат, мамо, тристате.
Напролет, кат' се изагнат,
пак толкоз, мамо, ще станат.
Стоян мама си не слуша.
Рани ги Стоян, зоби ги,
накрай ги зима изкара
и му се свърши 'алала.
Че даде Господ зла зима,
накрай година като зла чума.
Че няма Стоян захире
стадото да си нахрани,
че му стадото замря.
Не ги кла Стоян, не ги дра,
ам ги на купен наклади.
Най-подир умря овена,
с него завърши купена.
В къщи Стоян не влязъл,
докато стадо измряло.
Влезе сега Стоян в къщи,
да си вземе медни кавали,
че се на купен покачи
и си със кавал засвири.
Кавала свири-говори:
"Що не ме, Боже, съжали,
та не ми, Боже, остави
едно мъжко агънце,
за свети Гьорги за курбан!"
Като свиреше,
псета му край купен виеха,
цялата махла ечеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019