* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Майка Стояну думаше:
- Я продай, синко, стадото,
стадото, половината.
Старите хора хортуват,
че зла ще зима да има!
Стоян майка си думаше:
- Майно льо, некаилнице,
и ти си каил не ставаш
да имам стадо голямо.
Ази съм, мамо, приготвил
петстотин купи със сено,
хиляда листника с шума
и двеста кофи с зобило.
Че храни Стоян, че зоби,
до сред го зима изхрани,
среди-зима - зимен Гергьовден.
Почна стадото му да мре.
Нито го Стоян дереше,
ни го на псета даваше,
най-ги на кола твареше,
на край ги село караше
и ги на купа правеше.
Със бял я овен закладе,
със чер я овен завърши.
Вземал е медни кавали,
та седна турски на купа,
па си засвири млад Стоян
жалната, още милната.
Кавали свирят-говорят:
"Проклет да й който не слуша
своята стара майчица,
макар да й майка мащеха!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019